Батенбергов план- първият кадастрален план на град София
На 2.VI.1881 г. първият кадастрален план на София е утвърден от Градския съвет. Князът Батемберг узаконява с указ съчетаните в един план – улично-регулационен и кадастрален план на София и той влиза в сила. Първият регулационен план на София в мярка 1:1000 е известен под името „Батембергов план“. Предприемат се стъпки за европеизиране на столицата. Целта била да се преобрази града за кратко време, да направят добри улици, добри канали за изтичане на нечистотиите, добри водопроводи, да се поправят баните, да се построят нужните здания за градските учреждения (училища, болници). Очаква се София да се преобрази от едно голямо село в един развит и модерен европейски град. За тази цел е възприета е и доразвита радиално-кръговата система на града, заложена още от първия регулационен план от1881г. Слева поредица от нови кадастрални и регулационне планове: от 1892г. и от 1897г. (на Вилхелм Бартел). Територията на града е нараснала значително, като са регулирани и парцелирани нови терени във всички посоки, на север между Лъвов мост и новата ж.п.гара, на запад – „Юч бунар“, на изток – между църквата „Св. София“ и Перловска река, на юг – между Пехотинските казарми и Александровска болница. Градът расте най-вече на изток и запад, по направление на дългата ос на Софийското поле. Формира се втори кръгов пояс около централното градско ядро. До началото на 20-ти век градът има вече ясно очертана правилна структура, максимално правилна улична и квартална мрежа, в единен модул и приблизително единен мащаб, разпрострян по целия град. Вече са изградени в европейски стил цели улични ансамбли, като улиците „Търговска“, „Патриарх Евтимий“, „Леге“. Постепенно са сформирани обществени градини и централни обществени пространства, а площадите са обзаведени с паметници и оформени с рамки от обществени сгради и зеленина като например. В началото на ХХ век София вече има облика на европейски град. В столицата са основани 24 фабрични заведения. В 1899г. населението на столицата възлиза на 61 000 души. В 1900 г. в София светва първата електрическа лампа, а в 1901 г. тръгва първият трамвай. През 1907 г. се отчита краят на първия етап в развитието на града след Освобождението.
През 1881 г. е утвърден първият градоустройствен план на София. С този план, наречен „Батенбергов“, е очертана централната част на града – между днешните булеварди „Васил Левски“, „Патриарх Евтимий“, „Христо Ботев“ и „Сливница“.
На плана от 1907г. са отбелязани „забележителните постройки“, между които новите Народен театър, Кинотеатър Ренесанс, Академия на изящните изкуства, Земеделска банка, Централна синагога, черквите „Св. Никола Софийски“, „Свети Седмочисленици“ (бившата „Черна джамия“), Военния клуб, Духовна академия и други За същите години са уредени Орлов и Лъвов мост, оформени са Пипиниерата и Градската градина, залесяват се големите булеварди. От 1888г. до 1907 г. София се снабдява с витошка вода – прокаран е Боянският водопровод.
Вторият етап от разрастването на София съвпада с неспокойните дни около войните. През този период израстват непрекъснато нови квартали, което налага нови разширителни и частично-регулационни планове. Това се дължи на урбанизацията на страната и на прииждането на български бежанци от Тракия, Македония, Западните покрайнини и Добруджа. В 1907г. и в 1910 г. са изработени нови планове на града, включващи вече новопостроените и проектирани райони до войните, след което, в годините от 1912 чак до 1934 следва нова серия частични регулационни планове за усвояване на допълнителни терени. През 20-те и 30-те години, центърът на София видимо се обновява с появата на великолепни, представителни сгради: Софийски университет, Университетска библиотека, Министерство на Земеделието, Министерство на обществените сгради, Българска търговска банка (площад „Гарибалди“), Френско-българска банка, Застрахователно дружество „Феникс“, Учителска каса, Студентски културен дом, Дом на правниците, Македонски културен дом, Еврейски културен дом, Работнически дом, Дом на БИАД (Дружество на Българските инженери и архитекти), Новия хотел „България“, Болница „Царица Йоана“, Кино „Роял“ и други. По стил тези сгради, в зависимост от поколенията на авторите, продължават традициите на еклектиката или напротив – представляват напълно модернистични творби.
Източник: www.sofiahistorymuseum.bg